Да надскочиш (ограничеността на) медиите

 Във в. "Култура" излезе рецензия на Митко Новков върху сборника с докладите от конференцията "Демокрацията болна от своите медии?".

Сборник Демокрацията болна от своите медии, съставител Ивайло Знеполски, редактор Жана Дамянова, Дом на науките за човека и обществото, София 2012 г.

Марио Варгас Льоса, писателят от Перу, носител на Нобелова награда за литература, със сигурност би харесал въведения от Даниел Даян термин „монстрация“, за да го използва като нагледен пример в своята изпълнена с горчивина есеистична книга „Цивилизация на зрелището“. Най-малко, защото понятието влиза в пряка връзка с онова, което перуанецът определя като „цивилизация light“: „Това е цивилизация на един свят, в чиято ценностна система първото място се пада на развлечението, а веселието и бягството от скуката са всеобща страст“. Разбира се, залогът на понятието „монстрация“ е доста по-голям – иде реч за една всеобща и на моменти дори неосъзната медийна практика, която трансформира медиите от средство за (масова) информация в средство за (масова) манипулация. Както казва Даниел Даян: „В своята същност медиите разпространяват нагласи. Какви точно са тези нагласи, е въпрос на етика“. Понякога те са „капан за наивници“, пригоден не само за мишките, но и за хората (по Стайнбек)…

Даниел Даян е доста предпазлив при посочването на това що е монстрация, предпочита да я опише, отколкото стриктно да я терминологизира. Твърди обаче, че понятието „монстрация“ е по-фундаментално от понятието „информация“, въпреки че медиите акцентират единствено върху второто, когато самоопределят своята работа: „вместо да обсъждаме ролята на „новинарските медии“ в рамките на парадигмата на „информацията“, предлагам да я обсъдим в рамките на друг език: езика на „монстрацията“. Ако на тях се гледа като случаи на „монстрация“, новините не са констативни описания. Те са перформативи, които се стремят да предизвикат конкретни оценки. В рамките на този модел понятието „информация“ се принизява до една сред много променливи и понякога я има в новините, а понякога я няма“. Най-сбито казано, монстрацията е „привличане на внимание към нещо чрез показването му“: Терминът „монстрация“ идва от френския глагол „montrer“ (показвам). Същото важи и за английската дума „monster“ (чудовище, тоест същество, изложено на показ в цирк или панаир). Както и за френската дума „montre“ (часовник – инструмент, който показва времето). Има безброй форми на монстрация, които включват множество феномени от организираните зрелища до онова, което психоаналитиците наричат „интерпретация“ (фактът на посочване на несъзнателни мотиви в дискурса на лицето, подлагащо се на психоанализа). Френският изследовател разполага с множество примери на монстрация – от католическа литургия с това име в базиликата SaintQuentinв Северна Франция до филмовия фестивал във Венеция, Италия. Около този термин, както и изобщо около проучванията на Даниел Даян върху медийната проблематика, в София на 10 декември 2011 г. се проведе международна научна конференция в рамките на XVI издание на Форум „Софийски диалози“, която се превърна в сборник с доклади от събитието със заглавието „Демокрацията болна от своите медии“.

Пълният текст може да прочетете на страницата на в. "Култура".